През 1988 г. прочетох в една статия, в списание “Наука и техника за младежта”, че директорът на италианския институт, занимаващ се с изледвания, относно растящите под земята гъби “трюфели”– казваше , че в България също може да има от тези гъби в българските гори.

На запад наричат тези гъби "диамантите на кухнята". И понеже тези гъби растат под земята - тоест трудни са за откриване те са изключително скъпи. 1 (един) килограм бяли трюфели струва над 1200 (хиляда и двеста) евро, а един килограм черни трюфели е около 600 (шестотин ) евро. Няма грешка. Толкова са скъпи.

И този италианец казваше в това интервю -дадено пред българския журналист от БТА в Град Рим – Румен Михайлов, че ще окаже съдействие на българи, ако те се интересуват от това.

Но в това интервю не беше даден точно адресът на този институт.

Поисках от БТА да ми дадат телефона или адреса на този български журналист в Рим, та от него да взема точния адрес на този италианец и на неговия институт.

Но тогавашните власти - управители на БТА (Българската Телеграфна Агенция) отказаха да ми го дадат.

Затова аз отидох в Италианското Посолство, като носех с мен това списание, с тази статия в него. И поисках да ми съдействат, за да намеря адреса на този италиански институт.

( Тогава нямаше Интернет, за да го намеря по интернет, като сега . )

В посолството им показах студентската си книжка, за да видят, че уча биотехнология и се интересувам от темата и от изказаната готовност на директорът на този институт г-н Ланди да окаже съдействие на интересуващите се българи.

Така намерих адреса на този институт в Италия и изпратих и едно писмо с въпроси формулирани в пет отделни раздела.

Г-н Ланди любезно ми отговори и ми каза, че в българските територии има много трюфели и че още древните римляни, когато са владеели тези земи, са намирали много трюфели.

Относно въпросът ми за породата кучета, за която той споменаваше, че се използват в Италия за търсенето на тези гъби, той ми отговори, че типичната българска порода овчарски кучета, които ние в България наричаме “Каракачанки” са изключително подходящи и нямало нужда да взимам породи кучета от Италия.

Каза, че през втората световна война, то германските военни специалисти са били отнесли извън България огромен процент от тези български овчарски кучета и затова, чиста такава порода трудно се намирала в България вече, но ако мога да си намеря от тях, това ще е най-добре.

А, аз и без това обичам кучетата, и отглеждах и дотогава мои домашни кучета.

Все пак г-н Ланди не можеше да ми даде информация, точно на кои места да ида и да търся в България трюфели.

Как реших този проблем с точната информация и точното място, както и с потвърждение и по друг начин, и от друго място, че в България има трюфели ?

Ами като във филмите :
по пътя на творческото и логическо разсъждение !

Отидох при колегите биолози и археолози в Българската Академия на Науките и ги попитах дали случайно при някои археологически разкопки не са намерили трюфели в България !

И не не само ми казаха, но и ми показаха изсушени и съхранени трюфели, които са намирани при археологически разкопки.

Така започна и тази уникална част от дейността ми.

Обучих си и си дресирах две мои кучета “каракачанки”. И се оказа , наистина, че те с успех ги откриват, и че в България има повече трюфели, отколкото може би има в самата Италия и Франция.

И понеже и в биотехнологиите съм с отлична подготовка и познания, то с две мои колежки, взехме, че направихме и една още по-добра разработка.

Намерихме начин, как тези гъби могат да се развиват в изкуствени условия.

Тоест - дали и как може да бъдат култивирани да се развиват като клетъчна маса в биореактори.

И успяхме и в това. Намерихме този начин.

В биореактор, става маса от клетките на тези гъби - тоест имат абсолютно същия вкус и качества, само където нямат такава форма – като растящите в горите.

Но формата не е проблем, че то може и четвъртити и ръбести форми да се придава на тази клетъчна маса от тези гъби.

И поискахме да патентоваме това си изобретение.

При проучването се оказа, че някакъв американец от Калифорния, вече бил направил подобно изобретение – как да се отлежда клетъчна маса от тези гъби в биореактор.

Та си мислим да не стане и в този случай проблемът като с откривателя на компютъра – който е извествият българин Джон Атанасов, който води четиридесет годишни съдебни дела в САЩ , за да признаят, че той именно е изобретателят на компютъра, а не друг един претендиращ за това американец.

Та този американец от Калифорния, който уж ни бил изпреварил, ако знае, какви дела тепърва го чакат от моя (наша) страна, може и да се съгласи да си поделим съавторството за това биотехнологично изобретение.

Е , поне за намирането на трюфелите с кучета по горите, никой не предендира да има авторски права върху тази дейност.

И аз написах тази много добра и интересна книга, която се казваше и още се казва :

“Всичко за дресировка и обучението на кучета. Обща, специална, охранителна и развлекателна дресура.”

И в нея подробно съм написал, как може да бъде обучено едно куче, за да може да намира тези гъби – трюфели и не само тях, ами и всички видове други гъби, независимо дали растат под земята или над земята.

Сега като доказателствен материал следва : 

Самата  упомената статия от 1988 г. във  списание "Наука и техника за Младежта", озаглавена “Новото богатство на Апенините “ . 

С прочитането на тази статия от мен, се започна всичко .

С тази книга ще сбъднете Вашите мечти !

Тя е написана изключително ясно и като начин на изразяване и поднасяне на информацията и хронологически .

Като стъпки в обучението на кучето е съвършенно подредена: абсолютно пълна по обем, не поражда никакви двусмислия, всяко едно изречение е добре обмислено, схемите , рисунките и илюстрациите са на точните места, добре свързани с текста .